топвахте

Речник на българския език

1. топвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

топвахте е производна форма на топвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. топвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

топвахте е производна форма на топвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).