топваха

Речник на българския език

1. топваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

топваха е производна форма на топвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. топваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

топваха е производна форма на топвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).