топвало

Речник на българския език

1. топвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

топвало е производна форма на топвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. топвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

топвало е производна форма на топвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. топвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

топвало е производна форма на топвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. топвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

топвало е производна форма на топвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).