топвала

Речник на българския език

1. топвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

топвала е производна форма на топвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. топвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

топвала е производна форма на топвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. топвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

топвала е производна форма на топвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. топвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

топвала е производна форма на топвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).