топвал

Речник на българския език

1. топвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

топвал е производна форма на топвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. топвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

топвал е производна форма на топвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. топвал — мин. деят. св. прич. м. р.

топвал е производна форма на топвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. топвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

топвал е производна форма на топвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).