тонирало

Речник на българския език

1. тонирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тонирало е производна форма на тонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тонирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тонирало е производна форма на тонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тонирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тонирало е производна форма на тонирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. тонирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тонирало е производна форма на тонирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).