тичкаха

Речник на българския език

1. тичкаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тичкаха е производна форма на тичкам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тичкаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

тичкаха е производна форма на тичкам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).