тичаха

Речник на българския език

1. тичаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тичаха е производна форма на тичам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тичаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

тичаха е производна форма на тичам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).