тича

Речник на българския език

1. Тѝча — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Тичъ

2. тича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

тича е производна форма на тичам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. тича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

тича е производна форма на тичам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. тича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

тича е производна форма на тичам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки