титани

Речник на българския език

1. тита̀ни некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мит. В древногръцката митология — архаични богове, олицетворяващи природните стихии: 6 сина (Океан, Кой, Кий, Хиперион, Япет, Кронос) и 6 дъщери (Тетида, Феба, Мнемосина, Тейя, Темида, Рея) — деца на небето Уран и земята Гея.

Грешни изписвания (3)

  • тетане
  • тетани
  • титане

2. титани — мн. ч.

титани е производна форма на титан (мн. ч.).

3. титани — бройна форма

титани е производна форма на титан (бройна форма).