тимарял

Речник на българския език

1. тимарял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тимарял е производна форма на тимаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тимарял — мин. деят. несв. прич. м. р.

тимарял е производна форма на тимаря (мин. деят. несв. прич. м. р.).