тиктакаше

Речник на българския език

1. тиктакаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

тиктакаше е производна форма на тиктакам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. тиктакаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

тиктакаше е производна форма на тиктакам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).