тиктакахте

Речник на българския език

1. тиктакахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

тиктакахте е производна форма на тиктакам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. тиктакахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

тиктакахте е производна форма на тиктакам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).