тиктакаха

Речник на българския език

1. тиктакаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тиктакаха е производна форма на тиктакам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тиктакаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

тиктакаха е производна форма на тиктакам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).