тикнела

Речник на българския език

1. тикнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тикнела е производна форма на тикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тикнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

тикнела е производна форма на тикна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).