тикнала

Речник на българския език

1. тикнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тикнала е производна форма на тикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тикнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

тикнала е производна форма на тикна (мин. деят. св. прич. ж. р.).