тиквахте

Речник на българския език

1. тиквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

тиквахте е производна форма на тиквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. тиквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

тиквахте е производна форма на тиквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).