терминирало

Речник на българския език

1. терминирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

терминирало е производна форма на терминирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. терминирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

терминирало е производна форма на терминирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. терминирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

терминирало е производна форма на терминирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. терминирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

терминирало е производна форма на терминирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).