тепаха

Речник на българския език

1. тепаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тепаха е производна форма на тепам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тепаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

тепаха е производна форма на тепам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).