теодикия

Речник на българския език

теодикия некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

Религиозна и философска теория създадена от Лайбниц, която се старае да оправдае и примири съществуването на зло и несправедливост в света с учението за всеблагост и всемогъщество, приписвани на Бога. Метафизическо учение за съществуването на бога и неговите атрибути.

Грешни изписвания (1)

  • теодикиъ