тежня

Речник на българския език

1. тежня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

тежня е производна форма на тежнея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. тежня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

тежня е производна форма на тежнея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).