тегнело

Речник на българския език

1. тегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тегнело е производна форма на тегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тегнело е производна форма на тегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).