тегнала

Речник на българския език

1. тегнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тегнала е производна форма на тегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тегнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

тегнала е производна форма на тегна (мин. деят. св. прич. ж. р.).