теглил

Речник на българския език

1. теглил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

теглил е производна форма на тегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. теглил — мин. деят. св. прич. м. р.

теглил е производна форма на тегля (мин. деят. св. прич. м. р.).