теглело

Речник на българския език

1. теглело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

теглело е производна форма на тегля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. теглело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

теглело е производна форма на тегля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).