теглел

Речник на българския език

1. теглел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

теглел е производна форма на тегля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. теглел — мин. деят. несв. прич. м. р.

теглел е производна форма на тегля (мин. деят. несв. прич. м. р.).