тегелирахме

Речник на българския език

1. тегелирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

тегелирахме е производна форма на тегелирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. тегелирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

тегелирахме е производна форма на тегелирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).