твърдяло

Речник на българския език

1. твърдяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

твърдяло е производна форма на твърдея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. твърдяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

твърдяло е производна форма на твърдея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. твърдяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

твърдяло е производна форма на твърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. твърдяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

твърдяло е производна форма на твърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. твърдяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

твърдяло е производна форма на твърдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

6. твърдяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

твърдяло е производна форма на твърдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).