твърдяла

Речник на българския език

1. твърдяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

твърдяла е производна форма на твърдея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. твърдяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

твърдяла е производна форма на твърдея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. твърдяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

твърдяла е производна форма на твърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. твърдяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

твърдяла е производна форма на твърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. твърдяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

твърдяла е производна форма на твърдя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

6. твърдяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

твърдяла е производна форма на твърдя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).