твърдял

Речник на българския език

1. твърдял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

твърдял е производна форма на твърдея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. твърдял — мин. деят. св. прич. м. р.

твърдял е производна форма на твърдея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. твърдял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

твърдял е производна форма на твърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. твърдял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

твърдял е производна форма на твърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. твърдял — мин. деят. св. прич. м. р.

твърдял е производна форма на твърдя (мин. деят. св. прич. м. р.).

6. твърдял — мин. деят. несв. прич. м. р.

твърдял е производна форма на твърдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).