твърдите

Речник на българския език

1. твърдите — мн. ч. членувано

твърдите е производна форма на твърд (мн. ч. членувано).

2. твърдите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

твърдите е производна форма на твърдя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).