твърди

Речник на българския език

1. твърди — мн. ч.

твърди е производна форма на твърд (мн. ч.).

2. твърди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

твърди е производна форма на твърдя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. твърди — повелително наклонение, ед. ч.

твърди е производна форма на твърдя (повелително наклонение, ед. ч.).