твърделите

Речник на българския език

1. твърделите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

твърделите е производна форма на твърдея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. твърделите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

твърделите е производна форма на твърдя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).