тананикахте

Речник на българския език

1. тананикахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

тананикахте е производна форма на тананикам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. тананикахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

тананикахте е производна форма на тананикам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).