таманили

Речник на българския език

1. таманили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

таманили е производна форма на таманя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. таманили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

таманили е производна форма на таманя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).