таманила

Речник на българския език

1. таманила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

таманила е производна форма на таманя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. таманила — мин. деят. св. прич. ж. р.

таманила е производна форма на таманя (мин. деят. св. прич. ж. р.).