таманели

Речник на българския език

1. таманели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

таманели е производна форма на таманя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. таманели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

таманели е производна форма на таманя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).