съюзявало

Речник на българския език

1. съюзявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съюзявало е производна форма на съюзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съюзявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съюзявало е производна форма на съюзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съюзявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съюзявало е производна форма на съюзявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съюзявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съюзявало е производна форма на съюзявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).