съюзявал

Речник на българския език

1. съюзявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съюзявал е производна форма на съюзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съюзявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съюзявал е производна форма на съюзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съюзявал — мин. деят. св. прич. м. р.

съюзявал е производна форма на съюзявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съюзявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съюзявал е производна форма на съюзявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).