съществувало

Речник на българския език

1. съществувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съществувало е производна форма на съществувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съществувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съществувало е производна форма на съществувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съществувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съществувало е производна форма на съществувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съществувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съществувало е производна форма на съществувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).