съшил

Речник на българския език

1. съшил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съшил е производна форма на съшия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съшил — мин. деят. св. прич. м. р.

съшил е производна форма на съшия (мин. деят. св. прич. м. р.).