съчленявало

Речник на българския език

1. съчленявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчленявало е производна форма на съчленявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съчленявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчленявало е производна форма на съчленявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съчленявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съчленявало е производна форма на съчленявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съчленявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съчленявало е производна форма на съчленявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).