съчленил си

Речник на българския език

1. съчленил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съчленил си е производна форма на съчленя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съчленил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съчленил си е производна форма на съчленя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).