съчленило

Речник на българския език

1. съчленило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчленило е производна форма на съчленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съчленило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съчленило е производна форма на съчленя (мин. деят. св. прич. ср. р.).