съчлени

Речник на българския език

1. съчлени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съчлени е производна форма на съчленя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. съчлени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съчлени е производна форма на съчленя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. съчлени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съчлени е производна форма на съчленя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. съчлени — повелително наклонение, ед. ч.

съчлени е производна форма на съчленя (повелително наклонение, ед. ч.).