съчинил си

Речник на българския език

1. съчинил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съчинил си е производна форма на съчиня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съчинил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съчинил си е производна форма на съчиня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).