съчинил

Речник на българския език

1. съчинил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчинил е производна форма на съчиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съчинил — мин. деят. св. прич. м. р.

съчинил е производна форма на съчиня (мин. деят. св. прич. м. р.).