сътворил

Речник на българския език

1. сътворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сътворил е производна форма на сътворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сътворил — мин. деят. св. прич. м. р.

сътворил е производна форма на сътворя (мин. деят. св. прич. м. р.).