съсъществувал

Речник на българския език

1. съсъществувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсъществувал е производна форма на съсъществувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсъществувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсъществувал е производна форма на съсъществувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съсъществувал — мин. деят. св. прич. м. р.

съсъществувал е производна форма на съсъществувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съсъществувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съсъществувал е производна форма на съсъществувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).