съсъхвало

Речник на българския език

1. съсъхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсъхвало е производна форма на съсъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съсъхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсъхвало е производна форма на съсъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съсъхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съсъхвало е производна форма на съсъхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съсъхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съсъхвало е производна форма на съсъхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).